ИЗДАНИЯ
Тук можете да видите нашите издания
БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР 1856 – 2026.
Репертоарни политики. Постановъчни практики.
Автор: Камелия Николова
Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, Сдружение АНТРАКТ; 2025;
ISBN 978-619-7619-62-1; ISBN 978-954-90705-3-8; 482 страници; 141 илюстрации.
Книгата проследява историята на театъра в България от създаването му през 1856 г. до настоящата 2026 г., когато той отбелязва своята 170-годишнина. Изследването разглежда всички значими факти, личности и процеси в отделните периоди на неговото развитие като комбинира концептуалния последователен разказ с анализ на емблематични случаи (case studies). Основен фокус са два от определящите елементи на театралния процес – репертоарът и представлението и, съответно, репертоарните политики и постановъчните практики в българското сценично изкуство.
Излизайки в навечерието на 170-годишния юбилей на българския театър фундаменталното изследване на проф. д.н. Камелия Николова е и неговата първа цялостна съвременна история.
ОЧАКВАЙТЕ новите книги, издания на АНТРАКТ:
• Албена Тагарева. Българската сценографска практика в периода 1948-1989.
• 170 години български театър. Сборник статии.
• Камелия Николова. Режисьорите в театъра в България.
30 сезона „СФУМАТО“. Сборник студии.
Авторски колектив: Николова, Камелия, Йорданов, Николай, Топалджикова, Анна, Дойчева, Венета, Попилиев, Ромео. Сдружение „АНТРАКТ“, Фондация „Homo Ludens”, София, 2020; ISBN 978-619-90678-3-3.
„30 сезона Сфумато“ е сборник с критически студии, написани от петима театроведи – Камелия Николова, Николай Йорданов, Анна Топалджикова, Венета Дойчева и Ромео Попилиев, които предлагат пет различни гледни точки на наложилите се театрални изследователи към работата и мястото на ТР „Сфумато“ в българския и европейския театрален контекст. Книгата е съвместно издание на Сдружение „АНТРАКТ“ и Фондация „Homo Ludens”, с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Художник на корицата: Венелин Шурелов
(Предна корица: „Черното руно“, авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев по апокрифни български текстове, ТР „Сфумато“, 2000)
Изданието е представено в Театрална работилница „Сфумато”.
Книгата може да бъде намерена в Народна библиотека, Библиотека на НАТФИЗ, Столична библиотека – София, както и във всички регионални библиотеки.
Книгата може да бъде закупена от книжарница „Български книжици“ и книжарница на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
СЪДЪРЖАНИЕ – ще можете скоро да прочетете на сайта
Камелия Николова
Проектът „СФУМАТО“ и българският театър през последните три десетилетия
Николай Йорданов
„СФУМАТО“, или тъгата по Вишневата градина
Анна Топалджикова
Провеждане на идеята на представлението в Театралната работилница на Маргарита Младенова и Иван Добчев
Венета Дойчева
Лабораторният характер на Театрална работилница „СФУМАТО“
Ромео Попилев
Вярата в силата на театъра, или Театрална работилница „СФУМАТО“
Българското драматургично наследство. Нови прочити.
Съставител Камелия Николова. Сдружение АНТРАКТ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов, Издателство „Проф. П. Венедиков“, София, 2006.
В книгата са събрани единадесет критически текста, обединени от усилието да предложат нови прочити на основни произведения от българското драматургично наследство – „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, „Службогонци“ на Иван Вазов, „Вампир“ на Антон Страшимиров, „Змейова сватба“ на Петко Тодоров, „Когато гръм удари … как ехото заглъхва“ на Пейо Яворов, „Майстори“ на Рачо Стоянов, „Албена“ на Йордан Йовков, „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, „Януари“ на Йордан Радичков, „Нирвана“ на Константин Илиев и „Камината“ на Маргарит Минков. Те бяха представени на теоретична конференция (20-21 март 2006 г.), с която стартира дългосрочен проект на катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, посветен на пре-прочитането на драматургичната ни класика в контекста на съвременната театрална наука и културна ситуация.
Автори на текстовете са преподаватели от катедрата и един от редовните докторанти към нея. Тяхното основно намерение е да откроят общозначими идеи, проблеми и тенденции в анализираните пиеси, показвайки по този начин както уникалността на нашето културно наследство, така и неговата междукултурна преносимост и валидност.
От съставителя